9 sept 2025, 10:28

Отглас от утре

  Poesía » Otra
180 0 0

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;

блажени, които не са видели и са повярвали.

                                                                Йоан 20:29

 

Отпусна печално ръце тишината,

прозрачният въздух замря

и ниско, и близко простря над земята

плащ тъмен нощта, над дувара се спря.

 

Пак нежно, метежно полъхна в полята

благ вятър, прошепна едва

за слънцето утрешно думи познати

за пролет и полет, за вис, синева…

 

Но още е тъмно, не вярват къщята

в брътвежа на скитника бял

и тихо, и скришом им скърцат вратата,

въздишат насъне сред двора, в сняг цял.

 

Ветрецът, отчаян, премина нататък

към тъмния, стръмен див рид,

безсилен невярата да разклати

в света, в който „вчера“ е само стар мит.

 

Блажени виделите, крепки в душата,

които в дела си отруден, горчив

все още си спомнят за светлината –

тих отглас от „утре“ на сън сбъднат, жив.

 

 


  Третото ми стихотворение, което участва в конкурса „Янаки Петров“ 2025.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Е липса 🇧🇬

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...
330 4

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...