Sep 9, 2025, 10:28 AM

Отглас от утре

  Poetry » Other
181 0 0

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;

блажени, които не са видели и са повярвали.

                                                                Йоан 20:29

 

Отпусна печално ръце тишината,

прозрачният въздух замря

и ниско, и близко простря над земята

плащ тъмен нощта, над дувара се спря.

 

Пак нежно, метежно полъхна в полята

благ вятър, прошепна едва

за слънцето утрешно думи познати

за пролет и полет, за вис, синева…

 

Но още е тъмно, не вярват къщята

в брътвежа на скитника бял

и тихо, и скришом им скърцат вратата,

въздишат насъне сред двора, в сняг цял.

 

Ветрецът, отчаян, премина нататък

към тъмния, стръмен див рид,

безсилен невярата да разклати

в света, в който „вчера“ е само стар мит.

 

Блажени виделите, крепки в душата,

които в дела си отруден, горчив

все още си спомнят за светлината –

тих отглас от „утре“ на сън сбъднат, жив.

 

 


  Третото ми стихотворение, което участва в конкурса „Янаки Петров“ 2025.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Е липса 🇧🇬

Не е
като да ме захвърлиш
през рамо в нивята
и там да поникна.
Не е ...
332 4

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...