Отглас от утре

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;

блажени, които не са видели и са повярвали.

                                                                Йоан 20:29

Отпусна печално ръце тишината,

прозрачният въздух замря

и ниско, и близко простря над земята

плащ тъмен нощта, над дувара се спря.

Пак нежно, метежно полъхна в полята

благ вятър, прошепна едва

за слънцето утрешно думи познати

за пролет и полет, за вис, синева…

Но още е тъмно, не вярват къщята

в брътвежа на скитника бял

и тихо, и скришом им скърцат вратата,

въздишат насъне сред двора, в сняг цял.

Ветрецът, отчаян, премина нататък

към тъмния, стръмен див рид,

безсилен невярата да разклати

в света, в който „вчера“ е само стар мит.

Блажени виделите, крепки в душата,

които в дела си отруден, горчив

все още си спомнят за светлината –

тих отглас от „утре“ на сън сбъднат, жив.

  Третото ми стихотворение, което участва в конкурса „Янаки Петров“ 2025.