Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
6 may 2011, 0:37

Отгледай си любов 

  Poesía » De amor
1143 0 10

 

Отгледай си една любов, несретнико.

Не питай разчертаните си длани,

те няма да ти кажат как ще стане.

И не търси във оксфордския речник,

там няма дефиниция за тебе;

единствен твой е този дар вълшебен

сред седем милиарда други хора.

Триумфът ще е твой. И твой позорът.

 

Отгледай си една любов, страхливецо.

Не бягай, погледни я във очите –

нали за тебе зреят там сълзите,

за тебе, леконравния щастливец.

Нали през тях си влизал да се къпеш;

защо сега не искаш да пристъпиш,

да вдишаш пак солените клепачи

и да им кажеш колко много значат?

 

Отгледай любовта си, о, безумецо!

Та тя е още бяло пеленаче;

защо почерняш дните ú, да плаче,

захвърлена на тротоар безлунен,

със спазмите на зъл прокуден старец;

тя иска само топлата ти вяра

да пие от шишето с биберона.

Как, непроходила, ще я прогониш!

 

Отгледай я – и ще повярвам в теб.

А в нея аз отдавна съм повярвал.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красота!
  • Да, съветнико!
    Включването на Роси е страхотно!
  • Красиво!!!
  • Да, много различно, Вал, но всеки намира нужното в изречените думи! Смиг.

    Стихотворението на Роси ме срази!
  • Много, много хубаво!!! Поздравления!
  • Аз ти благодаря - за дъжда
    А планетата ... може и да не е в регулация

    Paur - че за кого друг да се сетиш
  • различно е, Смиф. и някак агресивно, но накрая пак си ти.
    колкото до подаряването на планета...що ли се сещам за Екзюпери?
  • Розита, това е за теб: http://www.youtube.com/watch?v=EGtAn6Vu33g&NR=1

    Наистина, не знам как да ти благодаря. Бих ти подарил планета...

  • Отгледа ме от поглед-недоносче,
    от късче смях над халба тъмна бира,
    бях само мисъл - глупаво въпросче,
    готово всеки миг да абортира.

    Родих се от ръцете ти и с пръсти,
    бъбриви като пролетни капчуци,
    приглади страховете ми невръстни
    и всички думи разглоби на звуци.

    Небето приземи под два клепача,
    житата стегна с ластик на опашка,
    на топче смачка сенките от здрача
    и ги изстреля с ловкостта на прашка

    далече от двуместната планета,
    където още с ловен лай в гръбнака,
    една лисица дивото пожертва,
    когато своя Малък принц дочака.
Propuestas
: ??:??