Отгледай си любов
Отгледай си една любов, несретнико.
Не питай разчертаните си длани,
те няма да ти кажат как ще стане.
И не търси във оксфордския речник,
там няма дефиниция за тебе;
единствен твой е този дар вълшебен
сред седем милиарда други хора.
Триумфът ще е твой. И твой позорът.
Отгледай си една любов, страхливецо.
Не бягай, погледни я във очите –
нали за тебе зреят там сълзите,
за тебе, леконравния щастливец.
Нали през тях си влизал да се къпеш;
защо сега не искаш да пристъпиш,
да вдишаш пак солените клепачи
и да им кажеш колко много значат?
Отгледай любовта си, о, безумецо!
Та тя е още бяло пеленаче;
защо почерняш дните ú, да плаче,
захвърлена на тротоар безлунен,
със спазмите на зъл прокуден старец;
тя иска само топлата ти вяра
да пие от шишето с биберона.
Как, непроходила, ще я прогониш!
Отгледай я – и ще повярвам в теб.
А в нея аз отдавна съм повярвал.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
