Вървя бавно -
крачка по крачка
към оня връх на поквара,
за който всеки примира,
към деветте кръга на ада,
които всеки сам си избира.
Не чувам гласа на сърцето -
несъгласно, проклето.
Защо се опъва?
Честта вече нищо не струва.
С пари и бог се купува.
Вървя уверено -
уморен, безпощаден.
Любовта не ми говори. Странно.
Чувам шума на парите,
а дъхът ѝ е хладен.
Убива бавно.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados