25 мая 2018 г., 19:10

Отговор

1.3K 2 9

Вървя бавно -

крачка по крачка

към оня връх на поквара, 

за който всеки примира, 

 

към деветте кръга на ада, 

които всеки сам си избира. 

Не чувам гласа на сърцето -

несъгласно, проклето. 

 

Защо се опъва? 

Честта вече нищо не струва. 

С пари и бог се купува. 

 

Вървя  уверено -

уморен, безпощаден. 

Любовта не ми говори. Странно. 

Чувам шума на парите,

а дъхът ѝ е хладен. 

Убива бавно. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...