Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
25 мая 2018 г., 19:10

Отговор 

  Поэзия
782 2 9

Вървя бавно -

крачка по крачка

към оня връх на поквара, 

за който всеки примира, 

 

към деветте кръга на ада, 

които всеки сам си избира. 

Не чувам гласа на сърцето -

несъгласно, проклето. 

 

Защо се опъва? 

Честта вече нищо не струва. 

С пари и бог се купува. 

 

Вървя  уверено -

уморен, безпощаден. 

Любовта не ми говори. Странно. 

Чувам шума на парите,

а дъхът ѝ е хладен. 

Убива бавно. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко? »

20 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??