25.05.2018 г., 19:10

Отговор

1.3K 2 9

Вървя бавно -

крачка по крачка

към оня връх на поквара, 

за който всеки примира, 

 

към деветте кръга на ада, 

които всеки сам си избира. 

Не чувам гласа на сърцето -

несъгласно, проклето. 

 

Защо се опъва? 

Честта вече нищо не струва. 

С пари и бог се купува. 

 

Вървя  уверено -

уморен, безпощаден. 

Любовта не ми говори. Странно. 

Чувам шума на парите,

а дъхът ѝ е хладен. 

Убива бавно. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...