Вървя бавно -
крачка по крачка
към оня връх на поквара,
за който всеки примира,
към деветте кръга на ада,
които всеки сам си избира.
Не чувам гласа на сърцето -
несъгласно, проклето.
Защо се опъва?
Честта вече нищо не струва.
С пари и бог се купува.
Вървя уверено -
уморен, безпощаден.
Любовта не ми говори. Странно.
Чувам шума на парите,
а дъхът ѝ е хладен.
Убива бавно.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
