Отхапахме от забранения плод
Отхапахме от забранения плод.
Помислихме,
че в познанието е свободата ни,
че щом можем да си играем с атомите,
сме узрели.
Че като създаваме бомби и оръжия,
сме непобедими
и защитени.
Повярвахме,
че ни е нужна единствено самодостатъчност.
Воювахме
за териториите си свирепо,
до кръв се борехме за независимост
и плащахме цената на насилието
със смъртта на детството.
Единствени,
но не единни.
Да - в егоизма си сме силни.
Непоклатими. Ненараними.
Непревземаеми.
Наразчувстващи се.
Недостъпни
скалисти брегове
на края
на океан от самоти.
Силни пораснахме в егоизма си.
Усложнявахме
и ускорявахме живота
да няма време за размисъл,
за вглеждане навътре,
за проглеждане,
за медитация.
Материализирахме щастието
... в банкноти.
Олекнахме от изтощение.
...
Ние помислихме, че вече сме ангели
и полетяхме,
нанизани на безплътния жезъл на Дявола.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
