i2na (Инна)
145 1101
1.07.2007 г., 9:24 ч.

Отхапахме от забранения плод 

  Поезия
688 0 3

Отхапахме от забранения плод.

 

Помислихме,

че в познанието е свободата ни,

че щом можем да си играем с атомите,

сме узрели.

Че като създаваме бомби и оръжия,

сме непобедими

и защитени.

 

Повярвахме,

че ни е нужна единствено самодостатъчност.

Воювахме

за териториите си свирепо,

до кръв се борехме за независимост

и плащахме цената на насилието

със смъртта на детството.

Единствени,

но не единни.

 

Да - в егоизма си сме силни.

Непоклатими. Ненараними.

Непревземаеми.

Наразчувстващи се.

Недостъпни

скалисти брегове

на края

на океан от самоти.

Силни пораснахме в егоизма си.

Усложнявахме

и ускорявахме живота

да няма време за размисъл,

за вглеждане навътре,

за проглеждане,

за медитация.

Материализирахме щастието

... в банкноти.

Олекнахме от изтощение.

...

Ние помислихме, че вече сме ангели

и полетяхме,

нанизани на безплътния жезъл на Дявола.

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,Ина!
    Прекрасно стихотворение!
  • Ангели сте , Инче, ангели! Дяволът да си гледа работата. Усмивчица.
  • Кокло си права..........Дано природата не ни накаже жестоко,задето си мислим,че можем да я управляваме!Трябва повече хора да се замислят над това
Предложения
: ??:??