Отиде си,
най-малко го очаквах,
а имах нужда от тебе най-голяма.
Отиде си,
напразно беше чакал да порасна,
сега пораснах,
но теб те вече няма.
Отиде си,
животът се оказа твърде кратък
да ти призная,
колко прави сте били със мама.
Отиде си,
усмихнат, скромен и щастлив.
Изчака ме,
нарочно, да заспя онази вечер
и тихичко сбогувал си се с мене Ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
