Отиде си,
най-малко го очаквах,
а имах нужда от тебе най-голяма.
Отиде си,
напразно беше чакал да порасна,
сега пораснах,
но теб те вече няма.
Отиде си,
животът се оказа твърде кратък
да ти призная,
колко прави сте били със мама.
Отиде си,
усмихнат, скромен и щастлив.
Изчака ме,
нарочно, да заспя онази вечер
и тихичко сбогувал си се с мене Ти.
© Ивон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
