11 jun 2007, 14:35

ОТИДЕ СИ

  Poesía
920 0 0
 

 Отиде си!

 Дори и лятото си тръгна!

 Седим си двете с вечерта

 и нещо тихо си говорим.

 За веселия ден и за цветята,

 които лятото отнесе,

 за странностите на света,

 за болките и студовете.

 Над нас надвесена и старата луна

 за нещо свое ни прошепна.

 Дали от лунната, объркана пътека

 огряла моите очи,

 дали от сълзите,

 които нося във душата,

 но беше тъжно там при нас

 и разговорът беше странен -

 останали със тишината три жени

 за себе си как разговарят.

 Забравени и неоткрити светлини

 проблясват в думите на всяка -

 отронени, замръзнали слова

 в очите на небето трепват -

 разпръснати, загубени следи -

 от болката на хората посети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...