Отиде си!

 Дори и лятото си тръгна!

 Седим си двете с вечерта

 и нещо тихо си говорим.

 За веселия ден и за цветята,

 които лятото отнесе,

 за странностите на света,

 за болките и студовете.

 Над нас надвесена и старата луна

 за нещо свое ни прошепна.

 Дали от лунната, объркана пътека

 огряла моите очи,

 дали от сълзите,

 които нося във душата,

 но беше тъжно там при нас

 и разговорът беше странен -

 останали със тишината три жени

 за себе си как разговарят.

 Забравени и неоткрити светлини

 проблясват в думите на всяка -

 отронени, замръзнали слова

 в очите на небето трепват -

 разпръснати, загубени следи -

 от болката на хората посети!