Jun 11, 2007, 2:35 PM

ОТИДЕ СИ

  Poetry
919 0 0
 

 Отиде си!

 Дори и лятото си тръгна!

 Седим си двете с вечерта

 и нещо тихо си говорим.

 За веселия ден и за цветята,

 които лятото отнесе,

 за странностите на света,

 за болките и студовете.

 Над нас надвесена и старата луна

 за нещо свое ни прошепна.

 Дали от лунната, объркана пътека

 огряла моите очи,

 дали от сълзите,

 които нося във душата,

 но беше тъжно там при нас

 и разговорът беше странен -

 останали със тишината три жени

 за себе си как разговарят.

 Забравени и неоткрити светлини

 проблясват в думите на всяка -

 отронени, замръзнали слова

 в очите на небето трепват -

 разпръснати, загубени следи -

 от болката на хората посети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...