Лятото бавно,
бавно отлита,
когато си тръгва
погубва копнежи...
Студената есен
веднага налита,
и всеки и всякого
с мрак ще бележи...
Лятото стопи се,
сякаш бе миг,
от него останаха
спомени топли,
есента показа
красив, студен лик,
разнася с вятъра
призрачни вопли...
© Ема Станкова Todos los derechos reservados