8 jul 2008, 23:34

Отива си ( ...от прозореца на болничната стая)

  Poesía » Otra
1.7K 0 9

( писано на прозореца на болничната стая)

Отива си

 

 

 

Отива си

с гузни стъпки.

Зад гърба ми.

Промъква се

край радости,

чакащи

реда си.

Разблъсква

с лакти

бъдещи

приятелства.

Загася

светофари

пред

пътища

очакващи ме.

Закрива

усмивките

на внуците ми -

невидяни.

Прокрадва се,

озърта се

в престилката си

бяла.

Часовникът

уж бил

избързал.

Намигва ми

нахално.

"Тръгвам".

Отива си.

Животът ми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирелла Кривчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...