( писано на прозореца на болничната стая)
Отива си
Отива си
с гузни стъпки.
Зад гърба ми.
Промъква се
край радости,
чакащи
реда си.
Разблъсква
с лакти
бъдещи
приятелства.
Загася
светофари
пред
пътища
очакващи ме.
Закрива
усмивките
на внуците ми -
невидяни.
Прокрадва се,
озърта се
в престилката си
бяла.
Часовникът
уж бил
избързал.
Намигва ми
нахално.
"Тръгвам".
Отива си.
Животът ми.
© Мирелла Кривчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
