( писано на прозореца на болничната стая)
Отива си
Отива си
с гузни стъпки.
Зад гърба ми.
Промъква се
край радости,
чакащи
реда си.
Разблъсква
с лакти
бъдещи
приятелства.
Загася
светофари
пред
пътища
очакващи ме.
Закрива
усмивките
на внуците ми -
невидяни.
Прокрадва се,
озърта се
в престилката си
бяла.
Часовникът
уж бил
избързал.
Намигва ми
нахално.
"Тръгвам".
Отива си.
Животът ми.
© Мирелла Кривчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
