( писано на прозореца на болничната стая)
Отива си
Отива си
с гузни стъпки.
Зад гърба ми.
Промъква се
край радости,
чакащи
реда си.
Разблъсква
с лакти
бъдещи
приятелства.
Загася
светофари
пред
пътища
очакващи ме.
Закрива
усмивките
на внуците ми -
невидяни.
Прокрадва се,
озърта се
в престилката си
бяла.
Часовникът
уж бил
избързал.
Намигва ми
нахално.
"Тръгвам".
Отива си.
Животът ми.
© Мирелла Кривчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
