( писано на прозореца на болничната стая)
Отива си
Отива си
с гузни стъпки.
Зад гърба ми.
Промъква се
край радости,
чакащи
реда си.
Разблъсква
с лакти
бъдещи
приятелства.
Загася
светофари
пред
пътища
очакващи ме.
Закрива
усмивките
на внуците ми -
невидяни.
Прокрадва се,
озърта се
в престилката си
бяла.
Часовникът
уж бил
избързал.
Намигва ми
нахално.
"Тръгвам".
Отива си.
Животът ми.
© Мирелла Кривчева Всички права запазени