8.07.2008 г., 23:34

Отива си ( ...от прозореца на болничната стая)

1.7K 0 9

( писано на прозореца на болничната стая)

Отива си

 

 

 

Отива си

с гузни стъпки.

Зад гърба ми.

Промъква се

край радости,

чакащи

реда си.

Разблъсква

с лакти

бъдещи

приятелства.

Загася

светофари

пред

пътища

очакващи ме.

Закрива

усмивките

на внуците ми -

невидяни.

Прокрадва се,

озърта се

в престилката си

бяла.

Часовникът

уж бил

избързал.

Намигва ми

нахално.

"Тръгвам".

Отива си.

Животът ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирелла Кривчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...