8.07.2008 г., 23:34

Отива си ( ...от прозореца на болничната стая)

1.7K 0 9

( писано на прозореца на болничната стая)

Отива си

 

 

 

Отива си

с гузни стъпки.

Зад гърба ми.

Промъква се

край радости,

чакащи

реда си.

Разблъсква

с лакти

бъдещи

приятелства.

Загася

светофари

пред

пътища

очакващи ме.

Закрива

усмивките

на внуците ми -

невидяни.

Прокрадва се,

озърта се

в престилката си

бяла.

Часовникът

уж бил

избързал.

Намигва ми

нахално.

"Тръгвам".

Отива си.

Животът ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирелла Кривчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...