8 jun 2008, 23:13

Отиващата си любов

1.2K 0 2
 

Отиващата си любов

 

Със тихи стъпки си е тръгнала,

на пръсти минала е покрай нас,

не сме разбрали, не ни е липсвала -

отишла си е любовта от нас.

 

Поглеждаме се и не знаем

дали изобщо вече се желаем,

не протягаш ти към мен ръце,

отдавна не трепва вече моето сърце.

 

Всяка вечер заспиваш ти до мен,

а аз дори за миг да затворя очите си,

мисля с болка за утрешния ден,

дали ще кажа, дали ще чуя думите

„ОБИЧАМ ТЕ!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко тежко е, когато не усещаме, че нещо става, нещо ни се изплъзва и минава край нас, а то - любовта... Колко ужасно е?! Поздрав, идеята е интересна!
  • Болезнено близък стих!!!Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...