8 июн. 2008 г., 23:13

Отиващата си любов

1.2K 0 2
 

Отиващата си любов

 

Със тихи стъпки си е тръгнала,

на пръсти минала е покрай нас,

не сме разбрали, не ни е липсвала -

отишла си е любовта от нас.

 

Поглеждаме се и не знаем

дали изобщо вече се желаем,

не протягаш ти към мен ръце,

отдавна не трепва вече моето сърце.

 

Всяка вечер заспиваш ти до мен,

а аз дори за миг да затворя очите си,

мисля с болка за утрешния ден,

дали ще кажа, дали ще чуя думите

„ОБИЧАМ ТЕ!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко тежко е, когато не усещаме, че нещо става, нещо ни се изплъзва и минава край нас, а то - любовта... Колко ужасно е?! Поздрав, идеята е интересна!
  • Болезнено близък стих!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...