Отиващата си любов
Със тихи стъпки си е тръгнала,
на пръсти минала е покрай нас,
не сме разбрали, не ни е липсвала -
отишла си е любовта от нас.
Поглеждаме се и не знаем
дали изобщо вече се желаем,
не протягаш ти към мен ръце,
отдавна не трепва вече моето сърце.
Всяка вечер заспиваш ти до мен,
а аз дори за миг да затворя очите си,
мисля с болка за утрешния ден,
дали ще кажа, дали ще чуя думите
„ОБИЧАМ ТЕ!"
© Симона Симеонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
