8.06.2008 г., 23:13

Отиващата си любов

1.2K 0 2
 

Отиващата си любов

 

Със тихи стъпки си е тръгнала,

на пръсти минала е покрай нас,

не сме разбрали, не ни е липсвала -

отишла си е любовта от нас.

 

Поглеждаме се и не знаем

дали изобщо вече се желаем,

не протягаш ти към мен ръце,

отдавна не трепва вече моето сърце.

 

Всяка вечер заспиваш ти до мен,

а аз дори за миг да затворя очите си,

мисля с болка за утрешния ден,

дали ще кажа, дали ще чуя думите

„ОБИЧАМ ТЕ!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко тежко е, когато не усещаме, че нещо става, нещо ни се изплъзва и минава край нас, а то - любовта... Колко ужасно е?! Поздрав, идеята е интересна!
  • Болезнено близък стих!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....