8.06.2008 г., 23:13

Отиващата си любов

1.2K 0 2
 

Отиващата си любов

 

Със тихи стъпки си е тръгнала,

на пръсти минала е покрай нас,

не сме разбрали, не ни е липсвала -

отишла си е любовта от нас.

 

Поглеждаме се и не знаем

дали изобщо вече се желаем,

не протягаш ти към мен ръце,

отдавна не трепва вече моето сърце.

 

Всяка вечер заспиваш ти до мен,

а аз дори за миг да затворя очите си,

мисля с болка за утрешния ден,

дали ще кажа, дали ще чуя думите

„ОБИЧАМ ТЕ!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко тежко е, когато не усещаме, че нещо става, нещо ни се изплъзва и минава край нас, а то - любовта... Колко ужасно е?! Поздрав, идеята е интересна!
  • Болезнено близък стих!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...