23 may 2018, 0:25

Откакто си опитомявам разстояния 

  Poesía
811 2 3

Когато пролетта ми овдовя

лятото се шмугна под чардака

в няколко опразнени гнезда

слънцето в съня ми да дочака...

 

Дълго търси паяци в гредите

после си изплете теменуги –

всичките притихнали в щурчета

и безброй безброй светулки...

 

Цяла нощ рисува по стъклата

облачета и разцъфнали градини

украси ги с топъл вятър

с малко дъжд и дъхави малини...

 

Нашари тишината ми с врабчета

закарфичи макове в стените

и до късно ми диктува пеперуди

в шепа ноти над липите...

 

А сега ме учи да пришивам

към безсъниците си звезди –

падащи и бели новолуния

отразени в твоите очи...

 

... а денят се ражда отеснял

отдавна няма никакви желания...

откакто пролетта ни овдовя

откакто си опитомявам разстояния...

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??