Откакто си опитомявам разстояния

beti
421 4580

23 мая 2018 г., 00:25

Поэзия

813 2 3

Когато пролетта ми овдовя

лятото се шмугна под чардака

в няколко опразнени гнезда

слънцето в съня ми да дочака...

Дълго търси паяци в гредите

после си изплете теменуги –

всичките притихнали в щурчета

и безброй безброй светулки...

Цяла нощ рисува по стъклата

облачета и разцъфнали градини

украси ги с топъл вятър

с малко дъжд и дъхави малини...

Нашари тишината ми с врабчета

закарфичи макове в стените

и до късно ми диктува пеперуди

в шепа ноти над липите...

А сега ме учи да пришивам

към безсъниците си звезди –

падащи и бели новолуния

отразени в твоите очи...

... а денят се ражда отеснял

отдавна няма никакви желания...

откакто пролетта ни овдовя

откакто си опитомявам разстояния...