Откакто си опитомявам разстояния
Когато пролетта ми овдовя
лятото се шмугна под чардака
в няколко опразнени гнезда
слънцето в съня ми да дочака...
Дълго търси паяци в гредите
после си изплете теменуги –
всичките притихнали в щурчета
и безброй безброй светулки...
Цяла нощ рисува по стъклата
облачета и разцъфнали градини
украси ги с топъл вятър
с малко дъжд и дъхави малини...
Нашари тишината ми с врабчета
закарфичи макове в стените
и до късно ми диктува пеперуди
в шепа ноти над липите...
А сега ме учи да пришивам
към безсъниците си звезди –
падащи и бели новолуния
отразени в твоите очи...
... а денят се ражда отеснял
отдавна няма никакви желания...
откакто пролетта ни овдовя
откакто си опитомявам разстояния...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря!
