beti
421 4580
23.05.2018 г., 0:25 ч.

Откакто си опитомявам разстояния 

  Поезия
812 2 3

Когато пролетта ми овдовя

лятото се шмугна под чардака

в няколко опразнени гнезда

слънцето в съня ми да дочака...

 

Дълго търси паяци в гредите

после си изплете теменуги –

всичките притихнали в щурчета

и безброй безброй светулки...

 

Цяла нощ рисува по стъклата

облачета и разцъфнали градини

украси ги с топъл вятър

с малко дъжд и дъхави малини...

 

Нашари тишината ми с врабчета

закарфичи макове в стените

и до късно ми диктува пеперуди

в шепа ноти над липите...

 

А сега ме учи да пришивам

към безсъниците си звезди –

падащи и бели новолуния

отразени в твоите очи...

 

... а денят се ражда отеснял

отдавна няма никакви желания...

откакто пролетта ни овдовя

откакто си опитомявам разстояния...

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??