May 23, 2018, 12:25 AM

Откакто си опитомявам разстояния 

  Poetry
635 2 3

Когато пролетта ми овдовя

лятото се шмугна под чардака

в няколко опразнени гнезда

слънцето в съня ми да дочака...

 

Дълго търси паяци в гредите

после си изплете теменуги –

всичките притихнали в щурчета

и безброй безброй светулки...

 

Цяла нощ рисува по стъклата

облачета и разцъфнали градини

украси ги с топъл вятър

с малко дъжд и дъхави малини...

 

Нашари тишината ми с врабчета

закарфичи макове в стените

и до късно ми диктува пеперуди

в шепа ноти над липите...

 

А сега ме учи да пришивам

към безсъниците си звезди –

падащи и бели новолуния

отразени в твоите очи...

 

... а денят се ражда отеснял

отдавна няма никакви желания...

откакто пролетта ни овдовя

откакто си опитомявам разстояния...

 

 

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??