24 mar 2009, 11:41

*** (Открадната нощ)

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Повдигнах нощта,
с двата си пръста...
откраднала керемида
от съседната къща,
озъби се срещу мене
                           луната...
Ръкомахаше гневно,
переше с пръсти,
раздирайки
                нощната пазва,
подхранваше в такт
                               егоизма...
почти на две се разпадна
и грозно провисна
като издишана кръпка
на прашна завеса...
Облиза мрака
глътка по глътка
и потъна в шкафа
на своето диво безумие.
Щурците отново запяха...
                               до новолуние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...