Mar 24, 2009, 11:41 AM

*** (Открадната нощ)

  Poetry » Other
1.1K 0 5

Повдигнах нощта,
с двата си пръста...
откраднала керемида
от съседната къща,
озъби се срещу мене
                           луната...
Ръкомахаше гневно,
переше с пръсти,
раздирайки
                нощната пазва,
подхранваше в такт
                               егоизма...
почти на две се разпадна
и грозно провисна
като издишана кръпка
на прашна завеса...
Облиза мрака
глътка по глътка
и потъна в шкафа
на своето диво безумие.
Щурците отново запяха...
                               до новолуние...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...