*** (Открадната нощ)
Повдигнах нощта,
с двата си пръста...
откраднала керемида
от съседната къща,
озъби се срещу мене
луната...
Ръкомахаше гневно,
переше с пръсти,
раздирайки
нощната пазва,
подхранваше в такт
егоизма...
почти на две се разпадна
и грозно провисна
като издишана кръпка
на прашна завеса...
Облиза мрака
глътка по глътка
и потъна в шкафа
на своето диво безумие.
Щурците отново запяха...
до новолуние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
