24 мар. 2009 г., 11:41

*** (Открадната нощ)

1.1K 0 5

Повдигнах нощта,
с двата си пръста...
откраднала керемида
от съседната къща,
озъби се срещу мене
                           луната...
Ръкомахаше гневно,
переше с пръсти,
раздирайки
                нощната пазва,
подхранваше в такт
                               егоизма...
почти на две се разпадна
и грозно провисна
като издишана кръпка
на прашна завеса...
Облиза мрака
глътка по глътка
и потъна в шкафа
на своето диво безумие.
Щурците отново запяха...
                               до новолуние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...