9 feb 2011, 22:22

Откровение 

  Poesía
534 0 2

Онази нощ, когато те намерих,

изгубих себе си в очите ти бездънни.

Сърцето ми от страст неистово трепери,

подобно вятър див, преди да съмне.

 

И сгушен в твоя необятен свят,

не е присъница, че бавно те докосвам.

Душата ми е котва тук на този бряг,

на който любовта ти цял ме омагьоса.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??