9 февр. 2011 г., 22:22

Откровение 

  Поэзия
666 0 2
Онази нощ, когато те намерих,
изгубих себе си в очите ти бездънни.
Сърцето ми от страст неистово трепери,
подобно вятър див, преди да съмне.
И сгушен в твоя необятен свят,
не е присъница, че бавно те докосвам.
Душата ми е котва тук на този бряг,
на който любовта ти цял ме омагьоса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??