31 ene 2010, 11:11

Откровение

  Poesía » Otra
703 0 5

 

 

                                                   ОТКРОВЕНИЕ

 

                                                               Роки умря, а аз го обичах.

 

                                           Денят се скри в здрачината.

                                           Ти тихо напусна студа на нощта.

                                           Попитах снега за следата ти,

                                           но той се стопи мълчаливо в пръстта.

                                           После потули твойта тайна тъмата.

                                            Домът запустя - без детска мечта.

                                            Спря се на прага бездомникът вятър

                                            и  проплака пак познатата самота.

                                            Но с обич зората прегърна земята

                                             и ранената птица без страх полетя.

                                            

                                                             Wali. (Виолета Томова)                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен и докосващ стих!
    Животът понякога много горчи,но трябва
    живият въпреки всичко напред да продължи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Мила Вили, поезията може и трябва да казва истината за нашите чувства. Съжалявам за загубата ти. С много обич- Светлана


    ...И реката на дните натрупа нови представи,

    но остават във вирчето на игрите

    нашите мигове-сини от незабрави...

    Смешните патилански геройства,

    пооръфани топлят моите сънища.

    Няма как да закърпя писмото със спомени.

    Няма как назад да те върна!

  • Красиво е...Браво,Wali !!!
  • "...и проплака пак познатата самота..."

    Поздрав!
  • Дамата на тихата скръб...
    Харесах!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...