31.01.2010 г., 11:11

Откровение

701 0 5

 

 

                                                   ОТКРОВЕНИЕ

 

                                                               Роки умря, а аз го обичах.

 

                                           Денят се скри в здрачината.

                                           Ти тихо напусна студа на нощта.

                                           Попитах снега за следата ти,

                                           но той се стопи мълчаливо в пръстта.

                                           После потули твойта тайна тъмата.

                                            Домът запустя - без детска мечта.

                                            Спря се на прага бездомникът вятър

                                            и  проплака пак познатата самота.

                                            Но с обич зората прегърна земята

                                             и ранената птица без страх полетя.

                                            

                                                             Wali. (Виолета Томова)                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен и докосващ стих!
    Животът понякога много горчи,но трябва
    живият въпреки всичко напред да продължи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Мила Вили, поезията може и трябва да казва истината за нашите чувства. Съжалявам за загубата ти. С много обич- Светлана


    ...И реката на дните натрупа нови представи,

    но остават във вирчето на игрите

    нашите мигове-сини от незабрави...

    Смешните патилански геройства,

    пооръфани топлят моите сънища.

    Няма как да закърпя писмото със спомени.

    Няма как назад да те върна!

  • Красиво е...Браво,Wali !!!
  • "...и проплака пак познатата самота..."

    Поздрав!
  • Дамата на тихата скръб...
    Харесах!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...