Jan 31, 2010, 11:11 AM

Откровение 

  Poetry » Other
554 0 5

 

 

                                                   ОТКРОВЕНИЕ

 

                                                               Роки умря, а аз го обичах.

 

                                           Денят се скри в здрачината.

                                           Ти тихо напусна студа на нощта.

                                           Попитах снега за следата ти,

                                           но той се стопи мълчаливо в пръстта.

                                           После потули твойта тайна тъмата.

                                            Домът запустя - без детска мечта.

                                            Спря се на прага бездомникът вятър

                                            и  проплака пак познатата самота.

                                            Но с обич зората прегърна земята

                                             и ранената птица без страх полетя.

                                            

                                                             Wali. (Виолета Томова)                                     

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силен и докосващ стих!
    Животът понякога много горчи,но трябва
    живият въпреки всичко напред да продължи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Мила Вили, поезията може и трябва да казва истината за нашите чувства. Съжалявам за загубата ти. С много обич- Светлана


    ...И реката на дните натрупа нови представи,

    но остават във вирчето на игрите

    нашите мигове-сини от незабрави...

    Смешните патилански геройства,

    пооръфани топлят моите сънища.

    Няма как да закърпя писмото със спомени.

    Няма как назад да те върна!

  • Красиво е...Браво,Wali !!!
  • "...и проплака пак познатата самота..."

    Поздрав!
  • Дамата на тихата скръб...
    Харесах!!!
Random works
: ??:??