31 янв. 2010 г., 11:11

Откровение

702 0 5

 

 

                                                   ОТКРОВЕНИЕ

 

                                                               Роки умря, а аз го обичах.

 

                                           Денят се скри в здрачината.

                                           Ти тихо напусна студа на нощта.

                                           Попитах снега за следата ти,

                                           но той се стопи мълчаливо в пръстта.

                                           После потули твойта тайна тъмата.

                                            Домът запустя - без детска мечта.

                                            Спря се на прага бездомникът вятър

                                            и  проплака пак познатата самота.

                                            Но с обич зората прегърна земята

                                             и ранената птица без страх полетя.

                                            

                                                             Wali. (Виолета Томова)                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен и докосващ стих!
    Животът понякога много горчи,но трябва
    живият въпреки всичко напред да продължи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Мила Вили, поезията може и трябва да казва истината за нашите чувства. Съжалявам за загубата ти. С много обич- Светлана


    ...И реката на дните натрупа нови представи,

    но остават във вирчето на игрите

    нашите мигове-сини от незабрави...

    Смешните патилански геройства,

    пооръфани топлят моите сънища.

    Няма как да закърпя писмото със спомени.

    Няма как назад да те върна!

  • Красиво е...Браво,Wali !!!
  • "...и проплака пак познатата самота..."

    Поздрав!
  • Дамата на тихата скръб...
    Харесах!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...