1 abr 2007, 9:04

Откровение

  Poesía
1.5K 0 2


Откровение

Седя с писалка синя във ръка
и съчинявам върху листa бял.
Но думите не идват лесно, мъка,
поради туй, коет' съм преживял.

А твоите очи, Наталия,
прекрасни са и заслужават,
тъй както стройната ти талия,
не само стих да им напиша,
а да композирам ария.


Но не това най-важно е за мен.
Красотата женска всеки я цени.
По-важно е достойно отношение
към себе си и който прецениш,
че се отнася с уважение.
Тогава него прегърни и целуни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Цветков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...