Apr 1, 2007, 9:04 AM

Откровение

  Poetry
1.5K 0 2


Откровение

Седя с писалка синя във ръка
и съчинявам върху листa бял.
Но думите не идват лесно, мъка,
поради туй, коет' съм преживял.

А твоите очи, Наталия,
прекрасни са и заслужават,
тъй както стройната ти талия,
не само стих да им напиша,
а да композирам ария.


Но не това най-важно е за мен.
Красотата женска всеки я цени.
По-важно е достойно отношение
към себе си и който прецениш,
че се отнася с уважение.
Тогава него прегърни и целуни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Цветков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...