1 апр. 2007 г., 09:04

Откровение

1.5K 0 2


Откровение

Седя с писалка синя във ръка
и съчинявам върху листa бял.
Но думите не идват лесно, мъка,
поради туй, коет' съм преживял.

А твоите очи, Наталия,
прекрасни са и заслужават,
тъй както стройната ти талия,
не само стих да им напиша,
а да композирам ария.


Но не това най-важно е за мен.
Красотата женска всеки я цени.
По-важно е достойно отношение
към себе си и който прецениш,
че се отнася с уважение.
Тогава него прегърни и целуни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Цветков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....