1.04.2007 г., 9:04

Откровение

1.5K 0 2


Откровение

Седя с писалка синя във ръка
и съчинявам върху листa бял.
Но думите не идват лесно, мъка,
поради туй, коет' съм преживял.

А твоите очи, Наталия,
прекрасни са и заслужават,
тъй както стройната ти талия,
не само стих да им напиша,
а да композирам ария.


Но не това най-важно е за мен.
Красотата женска всеки я цени.
По-важно е достойно отношение
към себе си и който прецениш,
че се отнася с уважение.
Тогава него прегърни и целуни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Цветков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...