10 ene 2012, 19:45

Откровения

  Poesía
629 0 2

За откровения настъпва време,

празни, думите не стигат,

нeпромълвени надвисват като бреме

и мечти довчерашни погиват.

 

Безсмислени причини

заглъхват с тътен във душите,

оправдания, съвсем ненужни,

пресъхват със сълзите.

 

Отдавна всичко е изречено,

в погледа искрите гаснат,

и от болката заместени,

 в спомена следи оставят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е
  • "Отдавна всичко е изречено,

    в погледа искрите гаснат,

    и от болката заместени,

    в спомена следи оставят"

    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...