10.01.2012 г., 19:45

Откровения

627 0 2

За откровения настъпва време,

празни, думите не стигат,

нeпромълвени надвисват като бреме

и мечти довчерашни погиват.

 

Безсмислени причини

заглъхват с тътен във душите,

оправдания, съвсем ненужни,

пресъхват със сълзите.

 

Отдавна всичко е изречено,

в погледа искрите гаснат,

и от болката заместени,

 в спомена следи оставят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е
  • "Отдавна всичко е изречено,

    в погледа искрите гаснат,

    и от болката заместени,

    в спомена следи оставят"

    Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...