Jan 10, 2012, 7:45 PM

Откровения

  Poetry
625 0 2

За откровения настъпва време,

празни, думите не стигат,

нeпромълвени надвисват като бреме

и мечти довчерашни погиват.

 

Безсмислени причини

заглъхват с тътен във душите,

оправдания, съвсем ненужни,

пресъхват със сълзите.

 

Отдавна всичко е изречено,

в погледа искрите гаснат,

и от болката заместени,

 в спомена следи оставят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво е
  • "Отдавна всичко е изречено,

    в погледа искрите гаснат,

    и от болката заместени,

    в спомена следи оставят"

    Поздрав и от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...