10 sept 2007, 10:52

Откровения

  Poesía
967 0 4
  Откровения

С устните си - като няма,

изкусно рисувах името ти.

С устните си - като сляпа,

четях всяка гънка на кожата ти.

С устните си - като глуха,

усещах ударите на сърцето ти.

С устните си - като жадна,

пиех всяка капчица от дъха ти.

С устните си - като гладна,

аз опитвах да смеля страха ти.

С устните си - ненаситна,

теб моделирах и молех страстта ти.


     ...............................


Устните ли ме предадоха?

Или телата не се разбраха?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...