Sep 10, 2007, 10:52 AM

Откровения

  Poetry
966 0 4
  Откровения

С устните си - като няма,

изкусно рисувах името ти.

С устните си - като сляпа,

четях всяка гънка на кожата ти.

С устните си - като глуха,

усещах ударите на сърцето ти.

С устните си - като жадна,

пиех всяка капчица от дъха ти.

С устните си - като гладна,

аз опитвах да смеля страха ти.

С устните си - ненаситна,

теб моделирах и молех страстта ти.


     ...............................


Устните ли ме предадоха?

Или телата не се разбраха?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....