изкусно рисувах името ти.
С устните си - като сляпа,
четях всяка гънка на кожата ти.
С устните си - като глуха,
усещах ударите на сърцето ти.
С устните си - като жадна,
пиех всяка капчица от дъха ти.
С устните си - като гладна,
аз опитвах да смеля страха ти.
С устните си - ненаситна,
теб моделирах и молех страстта ти.
...............................
Устните ли ме предадоха?
Или телата не се разбраха?
© Павлина Петрова All rights reserved.
Поздрави!