10.09.2007 г., 10:52

Откровения

968 0 4
  Откровения

С устните си - като няма,

изкусно рисувах името ти.

С устните си - като сляпа,

четях всяка гънка на кожата ти.

С устните си - като глуха,

усещах ударите на сърцето ти.

С устните си - като жадна,

пиех всяка капчица от дъха ти.

С устните си - като гладна,

аз опитвах да смеля страха ти.

С устните си - ненаситна,

теб моделирах и молех страстта ти.


     ...............................


Устните ли ме предадоха?

Или телата не се разбраха?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...