12 ago 2020, 10:20

Откровено

Poesía

891 3 2

Не ме познаваш, драги!

Аз нямам цетка на душата.
Каквото в нея ми оставиш,
това ще получиш за отплата.

Аз нямам маски за различни хора.
Все една и съща съм си пред света.
Празни приказки не умея да говоря
и всяка дума ми е от душа.

Не ме познаваш, щом рискуваш
още в плиткото да газиш по душата.
Ако наистина можеше да плуваш
и в дълбокото би държал ме за ръката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gali (Галина Кръстева)

Благодаря за поздравите и разбирането, Румене! 😊

2020-08-12T20:21:03+03:00
lyr (Румен)

Много откровено и точно казано. Всеки търси човека, който би го държал и в дълбокото за ръката. В плиткото е лесно... Поздрав!

2020-08-12T13:36:02+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0