Не ме познаваш, драги!
Аз нямам цетка на душата.
Каквото в нея ми оставиш,
това ще получиш за отплата.
Аз нямам маски за различни хора.
Все една и съща съм си пред света.
Празни приказки не умея да говоря
и всяка дума ми е от душа.
Не ме познаваш, щом рискуваш
още в плиткото да газиш по душата.
Ако наистина можеше да плуваш
и в дълбокото би държал ме за ръката.
© Галина Кръстева Все права защищены